Pattanaphong Khuankaew / EyeEm / Getty Images
Повечето турнирни шахматисти са запознати с традиционния метод за отбелязване на шахматния турнир. През годините обаче се правят много алтернативни системи, вариращи от малки и прости промени до цялостни ремонти на настоящата система за оценяване. Ето няколко от най-забележителните точкови системи, използвани в историята на шаха.
Илюстрация: Смърчът / Марица Патринос
Традиционно точкуване
В повечето турнири по шах, провеждани от средата на 19 век, се използва много проста система за точкуване. Играчите, които спечелиха победа в дадена игра, получиха точка, докато тези, които вкараха равенства, получиха половин точка. Загубата на игра, както може да се очаква, струваше нула точки.
Имаше и продължава да има много добри причини, поради които тази система стана стандарт в турнирната игра. Първо, има определена логика за „нулевата сума“ на оценката. Всяка игра струва точно една точка и (с изключение на необичайни обстоятелства като двойни форфети) играчите също ще намерят начин да разделят тази точка между тях. За феновете е много лесно да ги следят и макар че резултатът не винаги може да ви каже с един поглед колко игри е спечелил или загубил играч, той може поне да ви каже дали играчът има повече победи или загуби. Например, играч с резултат 4/7 може също така да получи резултата си, изразен като 4-3 или +1, което ни казва, че са спечелили още един мач, отколкото са загубили по време на турнира.
Друг аргумент в полза на тази система за оценяване в съвременния шах е, че рейтинговата система се основава на идеята, че равенството е наполовина по-ценно от печалбата. Ако системите за точкуване се променят, за да стимулират печалбите над равенствата, играчите могат да играят по начини, които са успешни в турнирите, но които ги нараняват в рейтингите, което прави тези оценки по-малко точни.
3-1-0 Резултат
Напоследък някои турнири са преминали към 3-1-0 формат за точкуване. Този формат е наречен още Football Scoring, благодарение на факта, че е широко приет във футболните лиги по целия свят.
В тази система играчите получават допълнителен стимул да печелят игри. Всяка победа струва три точки, докато равенството струва само една, а загубите все още струват нула. Основната разлика в тази система за оценяване е, че играчите, които спечелят победа и загуба, се класират над тези, които са вкарали две равенства (три точки срещу две), така че бойната игра се насърчава.
Много организатори са използвали такава система за оценяване като начин да обезкуражат равенствата в турнирната игра, може би с известен успех. Тъй като играчът трябва да спечели само повече от една трета от решителните си игри, за да се справи по-добре, отколкото да изтегли всяка игра, много рискови ходове всъщност са правилни, дори ако резултатът е неясен.
Една интересна последица от тази система за точкуване е, че е възможно играч, който е завършил зад някой под традиционното точкуване, да завърши над тях по системата 3-1-0. Въпреки че и двете системи са по същество произволни, тези резултати все още изглеждат „неправилни“ за много играчи, тъй като традиционната система за точкуване е дълбоко вкоренена в шахматната култура. По-убедителна загриженост е потенциалът за тайно споразумение, когато такава система се използва в двойни кръгови събития, тъй като приятелските играчи биха могли да се справят по-добре, като „търгуват печалби“, вместо просто да изтеглят две игри един срещу друг.
Други системи за оценяване
От време на време организаторите са опитвали по-радикални подходи за промяна на системата за оценка, за да оживят събитията си. Едно забележително усилие през последните години беше точкова система на Ballard Antidraw Point, по-известна като BAPS. Системата за точкуване беше идеята на Клинт Балард, организатор на шахмат във Вашингтон, който търсеше начин да гарантира, че играчите няма да искат да теглят своите игри. Отговорът му беше BAPS, който вкара мачове, както следва:
- Черни победи: 3 точки
- Бели победи: 2 точки
- Равенства: 1 точка за черни, 0 точки за бели
- Загуби: 0 точки
Предвид лекия недостатък на черните, вторият играч постоянно получава повече точки за същия резултат като белите. Уайт обаче има втори недостатък: те не получават никакви точки за равенство. Това прави равенството не по-добро от загуба за белите. Системата за оценяване беше най-видно използвана в турнир „Slugfest”, организиран от Балард през 2005 г., но иначе не беше широко използван.
Игри Армагедон в шах